30 нояб. 2010 г., 12:49

Защитна стена

995 0 0

За теб не зная аз каква съм,

бурен смях или капчица дъждовна,

силен вятър северен довян

или самотница сълза любовна.

 

Не съзирам нищо в теб,

искрица нежна или пламък,

нито безразличие злокобно,

нито някакъв бъртвежен намек.

 

За теб каква съм? Нима не знаеш?

Безпътна скитница или жена,

нима за мене ти нехаеш

или за всичко имам аз вина?

 

Тъй устремено правя се на силна,

не допускам аз до себе си това

да ме прави някой толкова несигурна,

да процежда в мен съмнение, тъга.

 

Аз бягам от това да ме обича някой,

да ми предлага щастие или Света,

не допускам любовта да ме докосне,

изграждам аз безплътна, невидима стена.

 

Но защо така ме мен касае

какво за тебе съм сега,

нима пропукала се е сама

спасителката моя - защитната стена.

 

Разбрах аз уплашена, сразена,

че любовта я нищо не запира,

че ще си заема място в моята душа,

колкото и да я спирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...