30.11.2010 г., 12:49

Защитна стена

992 0 0

За теб не зная аз каква съм,

бурен смях или капчица дъждовна,

силен вятър северен довян

или самотница сълза любовна.

 

Не съзирам нищо в теб,

искрица нежна или пламък,

нито безразличие злокобно,

нито някакъв бъртвежен намек.

 

За теб каква съм? Нима не знаеш?

Безпътна скитница или жена,

нима за мене ти нехаеш

или за всичко имам аз вина?

 

Тъй устремено правя се на силна,

не допускам аз до себе си това

да ме прави някой толкова несигурна,

да процежда в мен съмнение, тъга.

 

Аз бягам от това да ме обича някой,

да ми предлага щастие или Света,

не допускам любовта да ме докосне,

изграждам аз безплътна, невидима стена.

 

Но защо така ме мен касае

какво за тебе съм сега,

нима пропукала се е сама

спасителката моя - защитната стена.

 

Разбрах аз уплашена, сразена,

че любовта я нищо не запира,

че ще си заема място в моята душа,

колкото и да я спирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...