Nov 30, 2010, 12:49 PM

Защитна стена

  Poetry » Love
994 0 0

За теб не зная аз каква съм,

бурен смях или капчица дъждовна,

силен вятър северен довян

или самотница сълза любовна.

 

Не съзирам нищо в теб,

искрица нежна или пламък,

нито безразличие злокобно,

нито някакъв бъртвежен намек.

 

За теб каква съм? Нима не знаеш?

Безпътна скитница или жена,

нима за мене ти нехаеш

или за всичко имам аз вина?

 

Тъй устремено правя се на силна,

не допускам аз до себе си това

да ме прави някой толкова несигурна,

да процежда в мен съмнение, тъга.

 

Аз бягам от това да ме обича някой,

да ми предлага щастие или Света,

не допускам любовта да ме докосне,

изграждам аз безплътна, невидима стена.

 

Но защо така ме мен касае

какво за тебе съм сега,

нима пропукала се е сама

спасителката моя - защитната стена.

 

Разбрах аз уплашена, сразена,

че любовта я нищо не запира,

че ще си заема място в моята душа,

колкото и да я спирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...