24 ene 2007, 21:42

защо?

  Poesía
654 0 0
Защо си толкова близо и толкова далече?
Защо като ме целуваш нищо не изпитвам вече?
Защо като си до мен аз мечтая за друг?
Защо когато ме прегръщаш, аз сякаш не съм тук?
Нима съм толкова отегчена от монотонната ни връзка?
Искам да знаеш само, че като те гледам сърцето ми се пръска!
Потънал цял в размисли, погълнат
и се молиш семената на любота ни отново да покълнат.
Но няма, да, аз не те обичам
и окончателно от тебе се отричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...