Jan 24, 2007, 9:42 PM

защо?

  Poetry
653 0 0
Защо си толкова близо и толкова далече?
Защо като ме целуваш нищо не изпитвам вече?
Защо като си до мен аз мечтая за друг?
Защо когато ме прегръщаш, аз сякаш не съм тук?
Нима съм толкова отегчена от монотонната ни връзка?
Искам да знаеш само, че като те гледам сърцето ми се пръска!
Потънал цял в размисли, погълнат
и се молиш семената на любота ни отново да покълнат.
Но няма, да, аз не те обичам
и окончателно от тебе се отричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...