4 abr 2007, 14:18

Защо

  Poesía
617 1 0
Защо ли времето минава бавно?
Защо ли думите ти в мислите отекват славно?
Защо гласът ти превива тъжните върби?
Защо животът ми потъна в мъгли?



Защо изгарящото слънце потъмнява?
Защо лицето ти мойте мисли осветява?
Защо земята под краката ми пропада?
Защо ли моята душа умира млада?



Защо ли облаците падат върху мен?
Защо осъдена съм да стоя в плен?
Защо очите, твойте, мойте омоляват?
Защо сълзите твои се продават?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...