Apr 4, 2007, 2:18 PM

Защо

  Poetry
621 1 0
Защо ли времето минава бавно?
Защо ли думите ти в мислите отекват славно?
Защо гласът ти превива тъжните върби?
Защо животът ми потъна в мъгли?



Защо изгарящото слънце потъмнява?
Защо лицето ти мойте мисли осветява?
Защо земята под краката ми пропада?
Защо ли моята душа умира млада?



Защо ли облаците падат върху мен?
Защо осъдена съм да стоя в плен?
Защо очите, твойте, мойте омоляват?
Защо сълзите твои се продават?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...