Apr 4, 2007, 2:18 PM

Защо

  Poetry
618 1 0
Защо ли времето минава бавно?
Защо ли думите ти в мислите отекват славно?
Защо гласът ти превива тъжните върби?
Защо животът ми потъна в мъгли?



Защо изгарящото слънце потъмнява?
Защо лицето ти мойте мисли осветява?
Защо земята под краката ми пропада?
Защо ли моята душа умира млада?



Защо ли облаците падат върху мен?
Защо осъдена съм да стоя в плен?
Защо очите, твойте, мойте омоляват?
Защо сълзите твои се продават?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...