26 dic 2007, 21:55

Защо?

  Poesía
918 0 1
 

Разбъркани мисли опитвам се в главата си да подредя

и чрез словото в рими да изредя,

но е трудно да се изразя,

опитвайки се да ви поразя.

Мъча се да овладея чувствата си,

а какво са те в същността си?

Защо живея?

Защо плача и се смея?

Защо понякога ме боли

и следва порой от сълзи?

Понякога пък сърцето от радост кипи

и не мога да се побера в себе си, защо ли?

Има ли смисъл във всичко това?

Има ли смисъл да продължавам да живея в действителността?

Толкова грозна и фалшива е тя!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...