26 dic 2007, 21:55

Защо?

  Poesía
917 0 1
 

Разбъркани мисли опитвам се в главата си да подредя

и чрез словото в рими да изредя,

но е трудно да се изразя,

опитвайки се да ви поразя.

Мъча се да овладея чувствата си,

а какво са те в същността си?

Защо живея?

Защо плача и се смея?

Защо понякога ме боли

и следва порой от сълзи?

Понякога пък сърцето от радост кипи

и не мога да се побера в себе си, защо ли?

Има ли смисъл във всичко това?

Има ли смисъл да продължавам да живея в действителността?

Толкова грозна и фалшива е тя!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...