Dec 26, 2007, 9:55 PM

Защо?

  Poetry
922 0 1
 

Разбъркани мисли опитвам се в главата си да подредя

и чрез словото в рими да изредя,

но е трудно да се изразя,

опитвайки се да ви поразя.

Мъча се да овладея чувствата си,

а какво са те в същността си?

Защо живея?

Защо плача и се смея?

Защо понякога ме боли

и следва порой от сълзи?

Понякога пък сърцето от радост кипи

и не мога да се побера в себе си, защо ли?

Има ли смисъл във всичко това?

Има ли смисъл да продължавам да живея в действителността?

Толкова грозна и фалшива е тя!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....