Разбъркани мисли опитвам се в главата си да подредя

и чрез словото в рими да изредя,

но е трудно да се изразя,

опитвайки се да ви поразя.

Мъча се да овладея чувствата си,

а какво са те в същността си?

Защо живея?

Защо плача и се смея?

Защо понякога ме боли

и следва порой от сълзи?

Понякога пък сърцето от радост кипи

и не мога да се побера в себе си, защо ли?

Има ли смисъл във всичко това?

Има ли смисъл да продължавам да живея в действителността?

Толкова грозна и фалшива е тя!!!