9 nov 2008, 0:27

Защо? 

  Poesía
757 0 2
Защо ли, когато говоря,
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!

Намусени, сърдити,
скучни и безлични,
нокти в душите им са впити,
толкова са прозаични!

Сивотата злобно дебне
над техните лица,
а тъгата тихо шепне:
"За жалост нямат те сърца..."





Стихът е насочен към младите хора, които са изгубили желанието си за търсене на красотата на живота! Надявам се да ви хареса! :)

© Шматкъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??