Защо?
Защо ли, когато говоря,
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!
Намусени, сърдити,
скучни и безлични,
нокти в душите им са впити,
толкова са прозаични!
Сивотата злобно дебне
над техните лица,
а тъгата тихо шепне:
"За жалост нямат те сърца..."
Стихът е насочен към младите хора, които са изгубили желанието си за търсене на красотата на живота! Надявам се да ви хареса! :)
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!
Намусени, сърдити,
скучни и безлични,
нокти в душите им са впити,
толкова са прозаични!
Сивотата злобно дебне
над техните лица,
а тъгата тихо шепне:
"За жалост нямат те сърца..."
Стихът е насочен към младите хора, които са изгубили желанието си за търсене на красотата на живота! Надявам се да ви хареса! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шматкъ Всички права запазени
