Nov 9, 2008, 12:27 AM

Защо?

  Poetry
965 0 2
Защо ли, когато говоря,
никой не ме чува.
Всеки ми се кара, че бърборя,
гледа да се скара, да изпсува!

Намусени, сърдити,
скучни и безлични,
нокти в душите им са впити,
толкова са прозаични!

Сивотата злобно дебне
над техните лица,
а тъгата тихо шепне:
"За жалост нямат те сърца..."





Стихът е насочен към младите хора, които са изгубили желанието си за търсене на красотата на живота! Надявам се да ви хареса! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шматкъ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...