Боят се вече думите от мен,
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда
по покривите с мене полудяла,
защо въпросите без отговор стоят,
защо съм още незарасла рана?
Защо не стопли зимните ми нощи,
защо си тръгна мълчаливо,
защо ли те обичам още ...
защо... боли така нетърпимо... ...