Боят се вече думите от мен,
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда
по покривите с мене полудяла,
защо въпросите без отговор стоят,
защо съм още незарасла рана?
Защо не стопли зимните ми нощи,
защо си тръгна мълчаливо,
защо ли те обичам още ...
защо... боли така нетърпимо...
http://www.youtube.com/watch?v=pJhEx4b2fd0
© Жулиета Великова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
