24 jul 2008, 19:40

Защо... 

  Poesía
793 0 16

Защо разбиваш

точно сърцето ми,

каменоделецо?

Полека,

всички дни са твои.

Топъл е камъкът,

защото сърце му изваях (сама),

а ти не разбра къде е.

Мислиш:

Точен е ударът,

хитър съм и предвидлив,

някъде другаде е сърцето,

камъкът е издържлив...

Но не знаеш.

Той още помни

жар разтопена, вулканова топлина.

Никой не обича лавата.

С клечки си топли деня...

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??