Защо...
Защо разбиваш
точно сърцето ми,
каменоделецо?
Полека,
всички дни са твои.
Топъл е камъкът,
защото сърце му изваях (сама),
а ти не разбра къде е.
Мислиш:
Точен е ударът,
хитър съм и предвидлив,
някъде другаде е сърцето,
камъкът е издържлив...
Но не знаеш.
Той още помни
жар разтопена, вулканова топлина.
Никой не обича лавата.
С клечки си топли деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
