22 abr 2008, 11:11

Защо

Poesía

978 0 1

Светлините угасват в новото сърце...
Първа страница от ръкописа...
Незавършено, но пълно със живот... не.
Край на ръкописа?

Илюзии... направени са от стъкло...
Зад празния екран сега,
Те пропиват цялото ми същество...
Тя - убиващата, безметежна - моята тъга...

Някой нарисува сънищата ми със кръв.
Без капка съвест, но защо?!
За краен път или за пръв,
аз раздирам се и питам пак - ЗАЩО!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lory (Лора)

Харесва ми. Усеща се някакво много силно отчаяние.

2008-04-22T14:27:40+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0