Светлините угасват в новото сърце...
Първа страница от ръкописа...
Незавършено, но пълно със живот... не.
Край на ръкописа?
Илюзии... направени са от стъкло...
Зад празния екран сега,
Те пропиват цялото ми същество...
Тя - убиващата, безметежна - моята тъга...
Някой нарисува сънищата ми със кръв.
Без капка съвест, но защо?!
За краен път или за пръв,
аз раздирам се и питам пак - ЗАЩО!