22.04.2008 г., 11:11

Защо

Поезия

972 0 1

Светлините угасват в новото сърце...
Първа страница от ръкописа...
Незавършено, но пълно със живот... не.
Край на ръкописа?

Илюзии... направени са от стъкло...
Зад празния екран сега,
Те пропиват цялото ми същество...
Тя - убиващата, безметежна - моята тъга...

Някой нарисува сънищата ми със кръв.
Без капка съвест, но защо?!
За краен път или за пръв,
аз раздирам се и питам пак - ЗАЩО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lory (Лора)

Харесва ми. Усеща се някакво много силно отчаяние.

2008-04-22T14:27:40+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0