Посвещавам това стихотворение на всички хора !
Стих по стих
редиш ти, човече,
ти, човече,
малко, мило, земно,
но нали трябва,
мило човече,
да станеш истински
- ч о в е к -
защо човече?
Ти мълчиш,
тъжиш,
сълзи се ронят
от твоето сърце.
Човече мило,
цветето расте - зеленей,
гъбите никнат
след нежен дъждец,
а ти,
човече?
И дъжд те валя,
и буря те завихряше,
и слънце те печеше,
като в пещ огнена,
земна и неземна,
а ти, човече?
Натъжен - умуваш,
отчаян, неспокоен стоиш,
защо,
човече?
22.01.1994г.
© Сириус Надежда Todos los derechos reservados