16 jun 2009, 21:52

Защо?

  Poesía » Otra
732 0 3

Посвещавам това стихотворение на всички хора !

 

 

Стих по стих

редиш ти, човече,

ти, човече,

малко, мило, земно,

но нали трябва,

мило човече,

да станеш истински

- ч о в е к -

защо човече?

 

Ти мълчиш,

тъжиш,

сълзи се ронят

от твоето сърце.

 

Човече мило,

цветето расте - зеленей,

гъбите никнат

след нежен дъждец,

             а ти,

             човече?

И дъжд те валя,

и буря те завихряше,

и слънце те печеше,

като в пещ огнена,

земна и неземна,

а ти, човече?

 

Натъжен - умуваш,

отчаян, неспокоен стоиш,

защо,

човече?

 

22.01.1994г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...