7 oct 2008, 17:26

Защо...

  Poesía
627 0 0

Приятелю защо в омраза ти живя
защо така себе си погуби
защо живя постоянно в заблуди
защо човешкото в себе си не събуди

Защо в доброто не повярва
защо обгърна се в самота
защо ръката моя ти не хвана
и в бездната ти пропадна

Защо на мен не се довери
защо мъката си с мен не сподели
защо сълзите с злоба замени
не разбра ли че това ще те промени

Сега страдаме за приятел скъп
а майка му тъне в скръб
Баща му отрекъл се от него
сега чете тъжното опело

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...