7.10.2008 г., 17:26

Защо...

629 0 0

Приятелю защо в омраза ти живя
защо така себе си погуби
защо живя постоянно в заблуди
защо човешкото в себе си не събуди

Защо в доброто не повярва
защо обгърна се в самота
защо ръката моя ти не хвана
и в бездната ти пропадна

Защо на мен не се довери
защо мъката си с мен не сподели
защо сълзите с злоба замени
не разбра ли че това ще те промени

Сега страдаме за приятел скъп
а майка му тъне в скръб
Баща му отрекъл се от него
сега чете тъжното опело

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...