11 jul 2009, 14:47

Защо!?

  Poesía » Civil
956 0 9

Не съм за тук,

не се намирам там,

където ми се иска.

 

Живот в боклук,

общество, градящо се

около риска.

 

Не съм боклук!

Не искам да съм друг,

такъв, какъвто

друг ме иска.

 

Животът кух,

около свободата илюзорна

на авантюриста,

живеещ в панели

ме потиска.

 

Един е глух,

но по-свободен е от

този с перфектен слух,

който се киска

сам пред телевизора,

доволен от надут търбух,

доволен от свободата

да не прави нищо.

 

Аз, напук на всички слепи,

гледам към незрящите с радост,

че не съм един от тях...

и мразя се,

за мен омразата

е сладък грях.

 

Но осъзнах,

че всеки радва се

на чуждото нещастие.

С несравнима страст

се прави на сакат.

И всеки час отмерва

с това, че не е мъртъв.

Че има възможността

да бъде пръв,

но без идея в какво...

 

"Защо" е дума,

която отбелязва неразбиране.

Защо, по дяволите, всички борим се

да бъдем живи в свят,

който вътрешно презираме?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нечарм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много декларации има тук! Много черно и бяло! Много велики заключения... Ти имаш свободата да направиш от себе си това, което искаш. Имаш свободата да промениш света. Какво повече търсиш? И защо си толкова нещастен? Като не искаш да живееш между панели, не живей между панели. Всеки сам гради живота си. А свободата носи със себеси ОТГОВОРНОСТТА. Всеки сам избира доколко може да гребе от свободата и да носи отговорности...
  • Колко истина има...Браво!
  • Уникално! Поздравявам те за това произведение... много истини и много хъс!
  • всички борим се
    да бъдем живи в свят,
    който вътрешно презираме
    затова трябва да променим света към по-добро Браво на поета!
  • !
    (чете се 'удивителен си' (: )

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...