11.07.2009 г., 14:47

Защо!?

954 0 9

Не съм за тук,

не се намирам там,

където ми се иска.

 

Живот в боклук,

общество, градящо се

около риска.

 

Не съм боклук!

Не искам да съм друг,

такъв, какъвто

друг ме иска.

 

Животът кух,

около свободата илюзорна

на авантюриста,

живеещ в панели

ме потиска.

 

Един е глух,

но по-свободен е от

този с перфектен слух,

който се киска

сам пред телевизора,

доволен от надут търбух,

доволен от свободата

да не прави нищо.

 

Аз, напук на всички слепи,

гледам към незрящите с радост,

че не съм един от тях...

и мразя се,

за мен омразата

е сладък грях.

 

Но осъзнах,

че всеки радва се

на чуждото нещастие.

С несравнима страст

се прави на сакат.

И всеки час отмерва

с това, че не е мъртъв.

Че има възможността

да бъде пръв,

но без идея в какво...

 

"Защо" е дума,

която отбелязва неразбиране.

Защо, по дяволите, всички борим се

да бъдем живи в свят,

който вътрешно презираме?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечарм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много декларации има тук! Много черно и бяло! Много велики заключения... Ти имаш свободата да направиш от себе си това, което искаш. Имаш свободата да промениш света. Какво повече търсиш? И защо си толкова нещастен? Като не искаш да живееш между панели, не живей между панели. Всеки сам гради живота си. А свободата носи със себеси ОТГОВОРНОСТТА. Всеки сам избира доколко може да гребе от свободата и да носи отговорности...
  • Колко истина има...Браво!
  • Уникално! Поздравявам те за това произведение... много истини и много хъс!
  • всички борим се
    да бъдем живи в свят,
    който вътрешно презираме
    затова трябва да променим света към по-добро Браво на поета!
  • !
    (чете се 'удивителен си' (: )

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...