11.07.2009 г., 14:47

Защо!?

961 0 9

Не съм за тук,

не се намирам там,

където ми се иска.

 

Живот в боклук,

общество, градящо се

около риска.

 

Не съм боклук!

Не искам да съм друг,

такъв, какъвто

друг ме иска.

 

Животът кух,

около свободата илюзорна

на авантюриста,

живеещ в панели

ме потиска.

 

Един е глух,

но по-свободен е от

този с перфектен слух,

който се киска

сам пред телевизора,

доволен от надут търбух,

доволен от свободата

да не прави нищо.

 

Аз, напук на всички слепи,

гледам към незрящите с радост,

че не съм един от тях...

и мразя се,

за мен омразата

е сладък грях.

 

Но осъзнах,

че всеки радва се

на чуждото нещастие.

С несравнима страст

се прави на сакат.

И всеки час отмерва

с това, че не е мъртъв.

Че има възможността

да бъде пръв,

но без идея в какво...

 

"Защо" е дума,

която отбелязва неразбиране.

Защо, по дяволите, всички борим се

да бъдем живи в свят,

който вътрешно презираме?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечарм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много декларации има тук! Много черно и бяло! Много велики заключения... Ти имаш свободата да направиш от себе си това, което искаш. Имаш свободата да промениш света. Какво повече търсиш? И защо си толкова нещастен? Като не искаш да живееш между панели, не живей между панели. Всеки сам гради живота си. А свободата носи със себеси ОТГОВОРНОСТТА. Всеки сам избира доколко може да гребе от свободата и да носи отговорности...
  • Колко истина има...Браво!
  • Уникално! Поздравявам те за това произведение... много истини и много хъс!
  • всички борим се
    да бъдем живи в свят,
    който вътрешно презираме
    затова трябва да променим света към по-добро Браво на поета!
  • !
    (чете се 'удивителен си' (: )

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...