11 июл. 2009 г., 14:47

Защо!?

955 0 9

Не съм за тук,

не се намирам там,

където ми се иска.

 

Живот в боклук,

общество, градящо се

около риска.

 

Не съм боклук!

Не искам да съм друг,

такъв, какъвто

друг ме иска.

 

Животът кух,

около свободата илюзорна

на авантюриста,

живеещ в панели

ме потиска.

 

Един е глух,

но по-свободен е от

този с перфектен слух,

който се киска

сам пред телевизора,

доволен от надут търбух,

доволен от свободата

да не прави нищо.

 

Аз, напук на всички слепи,

гледам към незрящите с радост,

че не съм един от тях...

и мразя се,

за мен омразата

е сладък грях.

 

Но осъзнах,

че всеки радва се

на чуждото нещастие.

С несравнима страст

се прави на сакат.

И всеки час отмерва

с това, че не е мъртъв.

Че има възможността

да бъде пръв,

но без идея в какво...

 

"Защо" е дума,

която отбелязва неразбиране.

Защо, по дяволите, всички борим се

да бъдем живи в свят,

който вътрешно презираме?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нечарм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много декларации има тук! Много черно и бяло! Много велики заключения... Ти имаш свободата да направиш от себе си това, което искаш. Имаш свободата да промениш света. Какво повече търсиш? И защо си толкова нещастен? Като не искаш да живееш между панели, не живей между панели. Всеки сам гради живота си. А свободата носи със себеси ОТГОВОРНОСТТА. Всеки сам избира доколко може да гребе от свободата и да носи отговорности...
  • Колко истина има...Браво!
  • Уникално! Поздравявам те за това произведение... много истини и много хъс!
  • всички борим се
    да бъдем живи в свят,
    който вътрешно презираме
    затова трябва да променим света към по-добро Браво на поета!
  • !
    (чете се 'удивителен си' (: )

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...