Защо
Ще трябва пак да пиша, няма как –
душата пак ми се затлачи...
Ще трябва да излея тази кал,
не може, просто няма начин...
А уж със всичко бе наред,
вървяха дни и нощи, в своя ред.
И ужким мойто “Аз” бе най-отпред,
а се счупи нещо, като фигурка от лед...
Без видима причина, без намеса,
просто случи се така, че днес
вече не е като вчера,
а утре няма да е като днес...
В училище ни учеха – умира само нещо живо...
А любовта какво е? Защо и тя умира?
Защо изчезва тя дори,
като луната рано, призори?
Кое ни кара да мечтаем,
да правим глупости дори!?
Какво се случва, че не знаем
защо сърцето ни боли!?
Защо когато тъкмо мислим –
“Вече са намерихме, нали!?”
Усещаме, че пак не е така,
че нещо липсва, мъничко дори.
А с дните то започва да расте,
като снежна топка в ръката на дете...
А то се радва, тича весел клас,
а нас ни стяга, викаме без глас...
В нощта безлунна, в тиха самота,
макар и двама, всеки настрана,
какво ли мислим – все ни е едно,
но вече съмва, идва утринта...
ММ
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милан Младенов Todos los derechos reservados
