20 oct 2005, 10:50

ЗАЩО 

  Poesía
745 0 4

 

Защо когато най си тъжен

и пред себе си не виждаш път,

поглеждайки назад си длъжен

да притаиш у себе си викът?...

 

За болката, че бил си нужен,

за туй, че търсили са теб,

че не намери сили да услужиш,

да подадеш от своето парченце хлеб...

 

Дали достойно, животът ти е минал,

не от натрупаното вижда се това...

И не от туй, което си задигнал,

а  дали оставил си следа..

 

И дали от семчица -  отгледал си дърво,

над мъничко човече - дълги нощи бдял

дали у себе - изградил сърце  добро -

то не напразно в тоз живот си ти живял!

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??