Oct 20, 2005, 10:50 AM

ЗАЩО

  Poetry
1K 0 4

 

Защо когато най си тъжен

и пред себе си не виждаш път,

поглеждайки назад си длъжен

да притаиш у себе си викът?...

 

За болката, че бил си нужен,

за туй, че търсили са теб,

че не намери сили да услужиш,

да подадеш от своето парченце хлеб...

 

Дали достойно, животът ти е минал,

не от натрупаното вижда се това...

И не от туй, което си задигнал,

а  дали оставил си следа..

 

И дали от семчица -  отгледал си дърво,

над мъничко човече - дълги нощи бдял

дали у себе - изградил сърце  добро -

то не напразно в тоз живот си ти живял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...