21 mar 2012, 12:13

Защо

653 0 1

Защо

 

Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи?

 

Защо, когато влюбим се в някой, той ни гледа с празен поглед,
а ние си играем с чувствата на тия които ни жадуват и обичат?
Защо когато с доверие ни поднесат подарък скъп и ценен,
не го поставяме на видно място, а с ревността ни той се чупи?

 

Защо децата на родители грижовни, всеотдайни - се поминат,
а тези които ги тормозят, унизяват, ги раждат със дузини?
Защо умират толкова невинни хора от войни и атентати,
а оръжейните монополисти, чрез тях в нечувани богатства ринат?

 

Защо паричната система в роби ни превръща с данъци и лихви,
а 5 фамилии в света безгласно, тайно, задкулисно конците дърпат?
Защо по медиите ни затрупват с жълти клюки за заблуда,
а информации за политически интриги умишлено се крият?

 

Защо интелигентните, способните и умните от труд едвам живеят,
а хитрите с измами и лъжи, лентяйстват, но в охолство тънат?
Защо умишлено рушим баланса на природата, която ни поддържа живи,
а после причините ги търсим с оправдания, чрез бедствия необясними?

 

Защо, защо, защо въпросите са безконечно много,
а отговор задоволяващ, който да ни радва, няма?
И в този лабиринт от толкова неправда и несправедливост,
цял живот се лутаме във него, а изхода за нас оказва се зазидан.

 

VAK 11.11.2011
VALENCIA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не е поезия. Съжалявам.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...