21 мар. 2012 г., 12:13

Защо

655 0 1

Защо

 

Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи?

 

Защо, когато влюбим се в някой, той ни гледа с празен поглед,
а ние си играем с чувствата на тия които ни жадуват и обичат?
Защо когато с доверие ни поднесат подарък скъп и ценен,
не го поставяме на видно място, а с ревността ни той се чупи?

 

Защо децата на родители грижовни, всеотдайни - се поминат,
а тези които ги тормозят, унизяват, ги раждат със дузини?
Защо умират толкова невинни хора от войни и атентати,
а оръжейните монополисти, чрез тях в нечувани богатства ринат?

 

Защо паричната система в роби ни превръща с данъци и лихви,
а 5 фамилии в света безгласно, тайно, задкулисно конците дърпат?
Защо по медиите ни затрупват с жълти клюки за заблуда,
а информации за политически интриги умишлено се крият?

 

Защо интелигентните, способните и умните от труд едвам живеят,
а хитрите с измами и лъжи, лентяйстват, но в охолство тънат?
Защо умишлено рушим баланса на природата, която ни поддържа живи,
а после причините ги търсим с оправдания, чрез бедствия необясними?

 

Защо, защо, защо въпросите са безконечно много,
а отговор задоволяващ, който да ни радва, няма?
И в този лабиринт от толкова неправда и несправедливост,
цял живот се лутаме във него, а изхода за нас оказва се зазидан.

 

VAK 11.11.2011
VALENCIA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това не е поезия. Съжалявам.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...