Mar 21, 2012, 12:13 PM

Защо

650 0 1

Защо

 

Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи?

 

Защо, когато влюбим се в някой, той ни гледа с празен поглед,
а ние си играем с чувствата на тия които ни жадуват и обичат?
Защо когато с доверие ни поднесат подарък скъп и ценен,
не го поставяме на видно място, а с ревността ни той се чупи?

 

Защо децата на родители грижовни, всеотдайни - се поминат,
а тези които ги тормозят, унизяват, ги раждат със дузини?
Защо умират толкова невинни хора от войни и атентати,
а оръжейните монополисти, чрез тях в нечувани богатства ринат?

 

Защо паричната система в роби ни превръща с данъци и лихви,
а 5 фамилии в света безгласно, тайно, задкулисно конците дърпат?
Защо по медиите ни затрупват с жълти клюки за заблуда,
а информации за политически интриги умишлено се крият?

 

Защо интелигентните, способните и умните от труд едвам живеят,
а хитрите с измами и лъжи, лентяйстват, но в охолство тънат?
Защо умишлено рушим баланса на природата, която ни поддържа живи,
а после причините ги търсим с оправдания, чрез бедствия необясними?

 

Защо, защо, защо въпросите са безконечно много,
а отговор задоволяващ, който да ни радва, няма?
И в този лабиринт от толкова неправда и несправедливост,
цял живот се лутаме във него, а изхода за нас оказва се зазидан.

 

VAK 11.11.2011
VALENCIA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не е поезия. Съжалявам.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...