21.03.2012 г., 12:13

Защо

649 0 1

Защо

 

Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи?

 

Защо, когато влюбим се в някой, той ни гледа с празен поглед,
а ние си играем с чувствата на тия които ни жадуват и обичат?
Защо когато с доверие ни поднесат подарък скъп и ценен,
не го поставяме на видно място, а с ревността ни той се чупи?

 

Защо децата на родители грижовни, всеотдайни - се поминат,
а тези които ги тормозят, унизяват, ги раждат със дузини?
Защо умират толкова невинни хора от войни и атентати,
а оръжейните монополисти, чрез тях в нечувани богатства ринат?

 

Защо паричната система в роби ни превръща с данъци и лихви,
а 5 фамилии в света безгласно, тайно, задкулисно конците дърпат?
Защо по медиите ни затрупват с жълти клюки за заблуда,
а информации за политически интриги умишлено се крият?

 

Защо интелигентните, способните и умните от труд едвам живеят,
а хитрите с измами и лъжи, лентяйстват, но в охолство тънат?
Защо умишлено рушим баланса на природата, която ни поддържа живи,
а после причините ги търсим с оправдания, чрез бедствия необясними?

 

Защо, защо, защо въпросите са безконечно много,
а отговор задоволяващ, който да ни радва, няма?
И в този лабиринт от толкова неправда и несправедливост,
цял живот се лутаме във него, а изхода за нас оказва се зазидан.

 

VAK 11.11.2011
VALENCIA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е поезия. Съжалявам.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...