21.03.2012 г., 12:13

Защо

654 0 1

Защо

 

Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи?

 

Защо, когато влюбим се в някой, той ни гледа с празен поглед,
а ние си играем с чувствата на тия които ни жадуват и обичат?
Защо когато с доверие ни поднесат подарък скъп и ценен,
не го поставяме на видно място, а с ревността ни той се чупи?

 

Защо децата на родители грижовни, всеотдайни - се поминат,
а тези които ги тормозят, унизяват, ги раждат със дузини?
Защо умират толкова невинни хора от войни и атентати,
а оръжейните монополисти, чрез тях в нечувани богатства ринат?

 

Защо паричната система в роби ни превръща с данъци и лихви,
а 5 фамилии в света безгласно, тайно, задкулисно конците дърпат?
Защо по медиите ни затрупват с жълти клюки за заблуда,
а информации за политически интриги умишлено се крият?

 

Защо интелигентните, способните и умните от труд едвам живеят,
а хитрите с измами и лъжи, лентяйстват, но в охолство тънат?
Защо умишлено рушим баланса на природата, която ни поддържа живи,
а после причините ги търсим с оправдания, чрез бедствия необясними?

 

Защо, защо, защо въпросите са безконечно много,
а отговор задоволяващ, който да ни радва, няма?
И в този лабиринт от толкова неправда и несправедливост,
цял живот се лутаме във него, а изхода за нас оказва се зазидан.

 

VAK 11.11.2011
VALENCIA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е поезия. Съжалявам.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...