Защо ли твоят образ живей
в моето сърце ранено
и една истиска обич тлей
в душата неизменно?
Защо ме будиш нощем в тъма,
в сънища огнено изпепелени
и светиш с тиха светлина,
в моите пътища жълто зелени?
Защо в сладостни копнежи плувам
и усмивката по моето лице засиява,
щом гласа ти аз дочувам
с моите уши да се заиграва? ...