Защо?
1.1K
0
0
Защо ли твоят образ живей
в моето сърце ранено
и една истиска обич тлей
в душата неизменно?
Защо ме будиш нощем в тъма,
в сънища огнено изпепелени
и светиш с тиха светлина,
в моите пътища жълто зелени?
Защо в сладостни копнежи плувам
и усмивката по моето лице засиява,
щом гласа ти аз дочувам
с моите уши да се заиграва?
Защо като сянка пристъпяш в моите мечти
и душата ми ти далечно окрили,
престанаха от очите ми да се нижат сълзи,
нещастието ми, нещастно скрили?
Защо и с какво ме ти плени,
бисер сред морските дълбини,
о, богиньо над всички богини,
растяща в цветни райски градини?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
