16 jun 2009, 11:25

Защо?! 

  Poesía
607 0 4

Непреодолимо много  се страхувам,

а самата аз не зная, от какво.

Опитвам сънищата си да разтълкувам

и постоянно питам се "Защо?".

 

Защо, когато остана сама,

чувствам, че все едно умирам.

Сякаш потъвам в море от тъга

и да се страхувам не спирам.

 

Защо мислите ми хаотично се разпръсват

и вече дори коя съм не знам.

Всички чувства в мене се разкъсват.

Усещам нещо странно там.

 

Там, където е сърцето,

изпитвам болка, но и празнота.

Страхът уби във мен детето

и обрече ме на самота...

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш прекрасни стихове!
    Радваш ме!
  • Мисля, че е човешко чувство, което по-рядко се проявява...
    Поздрав за откровението!
  • страхотно е ... браво 6 от мен и успехи ...!!
  • "Страхът уби във мен детето
    и обрече ме на самота..." - Станало е време да пораснеш и да бъдеш жена!
    Прекрасно е!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??