16.06.2009 г., 11:25

Защо?!

743 0 4

Непреодолимо много  се страхувам,

а самата аз не зная, от какво.

Опитвам сънищата си да разтълкувам

и постоянно питам се "Защо?".

 

Защо, когато остана сама,

чувствам, че все едно умирам.

Сякаш потъвам в море от тъга

и да се страхувам не спирам.

 

Защо мислите ми хаотично се разпръсват

и вече дори коя съм не знам.

Всички чувства в мене се разкъсват.

Усещам нещо странно там.

 

Там, където е сърцето,

изпитвам болка, но и празнота.

Страхът уби във мен детето

и обрече ме на самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш прекрасни стихове!
    Радваш ме!
  • Мисля, че е човешко чувство, което по-рядко се проявява...
    Поздрав за откровението!
  • страхотно е ... браво 6 от мен и успехи ...!!
  • "Страхът уби във мен детето
    и обрече ме на самота..." - Станало е време да пораснеш и да бъдеш жена!
    Прекрасно е!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....