Защо?!
Непреодолимо много се страхувам,
а самата аз не зная, от какво.
Опитвам сънищата си да разтълкувам
и постоянно питам се "Защо?".
Защо, когато остана сама,
чувствам, че все едно умирам.
Сякаш потъвам в море от тъга
и да се страхувам не спирам.
Защо мислите ми хаотично се разпръсват
и вече дори коя съм не знам.
Всички чувства в мене се разкъсват.
Усещам нещо странно там.
Там, където е сърцето,
изпитвам болка, но и празнота.
Страхът уби във мен детето
и обрече ме на самота...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
браво 6 от мен и успехи ...!!
