Защо
678
0
2
Единият отровен от проблемите
на утрешния тежък ден,
а другият потънал във безвремието
на задълженията си всеки ден.
Къде разминахме се с тебе?
Къде остана любовта?
Защо не може да сме себе си
и да забравим гордостта?
Защо не може вечер да си лягаме
в прегръдка нежна, „Лека нощ” да е целувка,
не искащи, не търсещи милувка.
Защо оставаме с очаквания
несбъднати, ненужни, непосилни.
Отчаяни, очакващи промяната,
а променените сме вече ние.
Защото имаме си всичко материално,
и хубав дом, коли и техника…
Децата ни – красиви, и добри, и можещи,
но със очи изпълнени със страх от крамолите днешни.
И нека не живеем в тъжни спомени,
а любовта ни да е жива.
Да топли, да ни радва
и да сме всеки ден отново все по-живи.
И сутрин, не отворили очите си,
да се събуждаме с целувка,
най-трудният момент да е раздялата,
а трудностите да отминем със усмивка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галена Йорданова Todos los derechos reservados
Благодаря...
