Единият отровен от проблемите на утрешния тежък ден, а другият потънал във безвремието на задълженията си всеки ден. Къде разминахме се с тебе? Къде остана любовта? Защо не може да сме себе си и да забравим гордостта? Защо не може вечер да си лягаме в прегръдка нежна, „Лека нощ” да е целувка,
а ний обръщаме си гърбове не искащи, не търсещи милувка. Защо оставаме с очаквания несбъднати, ненужни, непосилни. Отчаяни, очакващи промяната, а променените сме вече ние. Защото имаме си всичко материално, и хубав дом, коли и техника… Децата ни – красиви, и добри, и можещи, но със очи изпълнени със страх от крамолите днешни. И нека не живеем в тъжни спомени, а любовта ни да е жива. Да топли, да ни радва и да сме всеки ден отново все по-живи. И сутрин, не отворили очите си, да се събуждаме с целувка, най-трудният момент да е раздялата, а трудностите да отминем със усмивка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.