2 nov 2013, 17:07  

Защо?

898 0 0

Когато в тъмнината сам се взирах

Мислех, че светът ми се разпада

Вярата я няма и смисъл никъде не виждах

И се чудих докога ще съм във ада.

 

Питах се защо ли точно ‚аз‘

С какво ли го заслужих?

И изпитвах само мраз

А толкова усилия положих.

 

Трябваше да сме винаги заедно

Да преживеем всичко с лекота

Исках само аз едно

Да сме заедно през деня и през нощта.

 

Изгубен и объркан

Останал сам самичък в този час

Бродих из улиците като побъркан

И нямаше кой да ме посрещне в нас.

 

Излъган сам си лягам

Без идея какво сега да сторя

От болката исках да избягам

И надявах се със себе си да се преборя

 

Ще мога ли да продължа

Тъгата и разочарованието да забравя?

Не мога вечно да лежа

И в сълзи безутешно да се давя.

 

 

   Дими Тричко

                                                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Тричко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...