Nov 2, 2013, 5:07 PM  

Защо?

  Poetry » Love
899 0 0

Когато в тъмнината сам се взирах

Мислех, че светът ми се разпада

Вярата я няма и смисъл никъде не виждах

И се чудих докога ще съм във ада.

 

Питах се защо ли точно ‚аз‘

С какво ли го заслужих?

И изпитвах само мраз

А толкова усилия положих.

 

Трябваше да сме винаги заедно

Да преживеем всичко с лекота

Исках само аз едно

Да сме заедно през деня и през нощта.

 

Изгубен и объркан

Останал сам самичък в този час

Бродих из улиците като побъркан

И нямаше кой да ме посрещне в нас.

 

Излъган сам си лягам

Без идея какво сега да сторя

От болката исках да избягам

И надявах се със себе си да се преборя

 

Ще мога ли да продължа

Тъгата и разочарованието да забравя?

Не мога вечно да лежа

И в сълзи безутешно да се давя.

 

 

   Дими Тричко

                                                                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Тричко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...