Когато в тъмнината сам се взирах

Мислех, че светът ми се разпада

Вярата я няма и смисъл никъде не виждах

И се чудих докога ще съм във ада.

Питах се защо ли точно ‚аз‘

С какво ли го заслужих?

И изпитвах само мраз

А толкова усилия положих.

Трябваше да сме винаги заедно

Да преживеем всичко с лекота

Исках само аз едно

Да сме заедно през деня и през нощта.

Изгубен и объркан

Останал сам самичък в този час

Бродих из улиците като побъркан

И нямаше кой да ме посрещне в нас.

Излъган сам си лягам

Без идея какво сега да сторя

От болката исках да избягам

И надявах се със себе си да се преборя

Ще мога ли да продължа

Тъгата и разочарованието да забравя?

Не мога вечно да лежа

И в сълзи безутешно да се давя.