1 oct 2017, 9:21

Защо?

  Poesía
912 3 3

Най-силно се обичаме на тръгване, 

когато неделимото се къса 

на две разнопосочности недъгави, 

и търси първородния ни сблъсък. 

Обичаме се. В призма на омразата, 

пречупила страхливата ни памет, 

и в думи с неизвестност доизказани 

на хвърлей от пропуснатия камък. 

В пунктири от разпадащи се граници 

на минуси в задача за неравност, 

а сборът е условие за раните... 

Защо ли се обичаме тогава?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудесно!
  • Хареса ми!
  • Филисофска математика за неизвестното Любов!
    В кръга на точните науки...тази субективност е сложна...но стихът ти е прекрасн!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...