1 oct 2017, 9:21

Защо?

  Poesía
914 3 3

Най-силно се обичаме на тръгване, 

когато неделимото се къса 

на две разнопосочности недъгави, 

и търси първородния ни сблъсък. 

Обичаме се. В призма на омразата, 

пречупила страхливата ни памет, 

и в думи с неизвестност доизказани 

на хвърлей от пропуснатия камък. 

В пунктири от разпадащи се граници 

на минуси в задача за неравност, 

а сборът е условие за раните... 

Защо ли се обичаме тогава?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудесно!
  • Хареса ми!
  • Филисофска математика за неизвестното Любов!
    В кръга на точните науки...тази субективност е сложна...но стихът ти е прекрасн!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...