Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата,
пречупила страхливата ни памет,
и в думи с неизвестност доизказани
на хвърлей от пропуснатия камък.
В пунктири от разпадащи се граници
на минуси в задача за неравност,
а сборът е условие за раните...
Защо ли се обичаме тогава?
© Петя Павлова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
