Защо?

1.10.2017 г., 9:21 ч.

Поезия

664 3 3

Най-силно се обичаме на тръгване,

когато неделимото се къса

на две разнопосочности недъгави,

и търси първородния ни сблъсък.

Обичаме се. В призма на омразата,

пречупила страхливата ни памет,

и в думи с неизвестност доизказани

на хвърлей от пропуснатия камък.

В пунктири от разпадащи се граници

на минуси в задача за неравност,

а сборът е условие за раните...

Защо ли се обичаме тогава?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.