Защо?
Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата,
пречупила страхливата ни памет,
и в думи с неизвестност доизказани
на хвърлей от пропуснатия камък.
В пунктири от разпадащи се граници
на минуси в задача за неравност,
а сборът е условие за раните...
Защо ли се обичаме тогава?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
