1.10.2017 г., 9:21 ч.

Защо? 

  Поезия
743 3 3

Най-силно се обичаме на тръгване, 

когато неделимото се къса 

на две разнопосочности недъгави, 

и търси първородния ни сблъсък. 

Обичаме се. В призма на омразата, 

пречупила страхливата ни памет, 

и в думи с неизвестност доизказани 

на хвърлей от пропуснатия камък. 

В пунктири от разпадащи се граници 

на минуси в задача за неравност, 

а сборът е условие за раните... 

Защо ли се обичаме тогава?

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чудесно!
  • Хареса ми!
  • Филисофска математика за неизвестното Любов!
    В кръга на точните науки...тази субективност е сложна...но стихът ти е прекрасн!
Предложения
: ??:??