Защо си мислиш че разбираш,
защо не кажеш „аз сгреших“,
защо живот на друг копираш,
защо си сам изневери?
Защо злорадстваш със охота,
защо не искаш да дадеш,
защо подлагаш крак в живота,
защо предател си за кеш?
Защо циничен си до болка,
защо забиваш нож в гърба,
защо не даваш лесно прошка,
защо си алчен, без душа?
Защо осъждаш други хора,
защо забърка гнусна гмеж,
защо се мазниш най-отгоре,
защо смени човек за вещ?
Защото мислиш си, че свише
на тебе ще ти се размине.
Не може! Сметката се пише,
пред Него всички ще платиме.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados