19 oct 2006, 0:14

Защо

  Poesía
727 0 4

    Защо, приятелко

Приятел - силна дума!
Не можеш я замени!
Дори звънят на тъжна струна
след тръгване оставя спомени.
Върви! Недей забравя,
че в живота има цел.
Върви и постарай се
духът ти да остане смел.
Аз знам, че разумът казва друго,
но сърцето не ще се подчини,
аз знам, че без приятел е трудно,
но продължи по пътя си.
Изгради си начин на живот,
постарай се той да ти хареса.
Прави така, че на теб да ти е гот
и на никого не сваляй феса!
Бъди каквато си,
на никого не се подмазвай!
Аз знам, че ще се върнеш ти,
но все пак казвай,
ако нещо те вълнува,
ако нещо ти тежи
аз винаги ще съм нареща
и ще изслушвам твоите изповеди.
Трудно ще ни е отделно,
и аз, и ти го знаем.
Преди бяхме неразделни,
а сега не можем да играем
на старите игри от улицата,
на старите игри от вкъщи.
Сякаш за последно изкука кукувицата,
но все пак не се мръщи!
Светът още не е свършил,
има много да се живей,
дори годините си той не е навършил,
има много, докато косата посивей.
А до тогава не се знае
колко пъти ще се родим
и дали в куче,което лае
на мига ще се преродим.
Обещавам - ще те помня!
Обещай - ще ме помниш и ти!
Никога не ще те забравя!
Обичам те, обичай ме и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всичко е въпрос на желание - то се знае
    поздрави за това приятелство и посветения на него стих!
  • Първо да ви блягодаря Етчи прителството ни наистина е прекрасно и поддържаме връзка,за което много се радвам
  • Прекрасно приятелство.
    Има ли го, време и разтояние са нищо.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...