Защо, приятелко
Приятел - силна дума!
Не можеш я замени!
Дори звънят на тъжна струна
след тръгване оставя спомени.
Върви! Недей забравя,
че в живота има цел.
Върви и постарай се
духът ти да остане смел.
Аз знам, че разумът казва друго,
но сърцето не ще се подчини,
аз знам, че без приятел е трудно,
но продължи по пътя си.
Изгради си начин на живот,
постарай се той да ти хареса.
Прави така, че на теб да ти е гот
и на никого не сваляй феса!
Бъди каквато си,
на никого не се подмазвай!
Аз знам, че ще се върнеш ти,
но все пак казвай,
ако нещо те вълнува,
ако нещо ти тежи
аз винаги ще съм нареща
и ще изслушвам твоите изповеди.
Трудно ще ни е отделно,
и аз, и ти го знаем.
Преди бяхме неразделни,
а сега не можем да играем
на старите игри от улицата,
на старите игри от вкъщи.
Сякаш за последно изкука кукувицата,
но все пак не се мръщи!
Светът още не е свършил,
има много да се живей,
дори годините си той не е навършил,
има много, докато косата посивей.
А до тогава не се знае
колко пъти ще се родим
и дали в куче,което лае
на мига ще се преродим.
Обещавам - ще те помня!
Обещай - ще ме помниш и ти!
Никога не ще те забравя!
Обичам те, обичай ме и ти!
© Кристина Петрова Всички права запазени
поздрави за това приятелство и посветения на него стих!