Защо проплаква душата ти бяла?
Защо сякаш буца на гърлото ти се е спряла?
Защо усмивка на лицето ти не грее?
Защо сърцето ти не желае да се смее?
Кажи ми, хубаво момче, кажи,
какво те измъчва, какво те боли?
Има ли в твоите очи сълзи?
Или пак няма да ми споделиш ти?
Кажи ми, за да зная аз сега,
как да премахна тази тъга.
Кажи ми, защото копнея аз
сърцето ти да живне в този час.
От любов ли те боли кажи?
Защо все бягаш - сподели...
Не искам мълчанието ти за миг дори,
не го заслужават тези красиви очи.
Не зная с теб аз какво да сторя,
за щастието ти как да се преборя...
Ела, поспри... с мен поговори,
от мъката ти аз обляна съм в сълзи.
Защото и мен така ме боли,
като гледам как унил си ти.
Защо пак тръгна, пак премълча...
ех... това е то... дали е любовта???
© Нина Todos los derechos reservados
във мен възкръснала е любовта,
затова преплита се във тез слова
това е момента на една влюбена душа.
Благодаря и на теб Екатерина!