20.06.2006 г., 14:18

Защо

1.1K 0 4

 

Защо проплаква душата ти бяла?

Защо сякаш буца на гърлото ти се е спряла?

Защо усмивка на лицето ти не грее?

Защо сърцето ти не желае да се смее?

Кажи ми, хубаво момче, кажи,

какво те измъчва, какво те боли?

Има ли в твоите очи сълзи?

Или пак няма да ми споделиш ти?

Кажи ми, за да зная аз сега,

как да премахна тази тъга.

Кажи ми, защото копнея аз

сърцето ти да живне в този час.

От любов ли те боли кажи?

Защо все бягаш - сподели...

Не искам мълчанието ти за миг дори,

не го заслужават тези красиви очи.

Не зная с теб аз какво да сторя,

за щастието ти как да се преборя...

Ела, поспри... с мен поговори,

от мъката ти аз обляна съм в сълзи.

Защото и мен така ме боли,

като гледам как унил си ти.

Защо пак тръгна, пак премълча...

ех... това е то... дали е любовта???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анета,най-вероятно е това
    във мен възкръснала е любовта,
    затова преплита се във тез слова
    това е момента на една влюбена душа.
    Благодаря и на теб Екатерина!
  • Здравей,Нина!
    Поздравления!
  • кой е този оценител анонимен
    който сложи 4 без коментар
    да каже защо така го оценява
    а вместо това цифри само слага
  • Хубаво е Питаш търсиш искаш
    Това със сигурност е любовта
    щом толкова много Защо спомена
    А отговора ясен е само един
    любов това е към мъжа любим

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...